Рядко готвим октопод вкъщи, а не трябва. Много хора си мислят, че октоподът е труден за приготвяне, а всъщност е изкючително лесно. И много вкусно. Опитайте тази лесна рецепта, като не забравяйте да се запасите с бутилка (или няколко) бяло вино или розе.
1. Напълваме тенджера със студена вода, така че октопода да е покрит. Даже да има 2-3 пръста вода над него. Може да сложите чиния върху него, за да не изплува, а да стои под водата. Имайте предвид, че октоподът ще се свие наполовина като обем.
2. Добавяме черния пипер, бахара и дафиновия лист и включваме котлона (важно е октопода да не се слага рязко в гореща вода, а в студена, за да се затопли постепенно).
3. Когато водата заври - намаляме огъня максимално, така че водата да къкри. Така трябва да ври някъде между 1 час и 15 мин - 1 час и 45 мин. Аз обикновено го варя точно 1 час и 15 минути (като съм ползвала замразени и пресни октоподи по около 1 кг, като и в двата случая вкусът е супер и лично аз не намирам разлика). За да сте сигурни, че е готов - боднете го с вилица и ако тя лесно минава през него - значи може да го сваляте от огъна.
4. Извадете октопода от водата и го оставете да изстине на стайна температура. Може да го сложите в гевгир, за да се отцеди.
5. В дълбок и тесен съд (буркан, кутия за храна) изцедете лимоните и добавете зехтин, за да се получи смес в съотношение долу-горе 1:1 (най-любимото в тази рецепта е, че всичко е на око - трябва само да се погрижите дресинга да покрие октопода, за да се овкуси равномерно). Ако дресинга ви идва малко - добавете още сок от лимон и зехтин. Може да добавите и любима прясна зелена подправка - аз понякога слагам малко магданоз.
6. Добре е октоподът да се овкуси за поне 45 минути, но може да го оставите и за повече време (понякога го оставям за цяла нощ). Ако го оставите за по-кратко (45 мин - час) - октоподът стои по-свеж като вкус и усещане, защото дресингът само го овкусява. Но ако постои повече (над 2 часа) започва да става по-стегнат (но не и жилав), защото лимонената киселина го маринова и съответно дресингът се усеща повече от вкуса на самия октопод.